Поиск в этом блоге:

Небо кричит

domingo, 30 de octubre de 2011

Отиваш ли си от този свят, дръвче, братко мой ?

Отиваш ли си от този свят, дръвче, братко мой ?
Queja a Sra Dilma Rusev por el proyecto hidroeléctrico Belo Monte



Отиваш ли си от този свят, дръвче, братко мой ?
превод на български език
traduccion al bulgaro

Да, ти си отиваш, но не защото умираш от старост, отиваш си от този свят, защото много мъже, които имат различен цвят на кожата от нашата, различни очи от нашите, и чиито сърца не са като сърцето на татко Ной, нито на татко Херардо, тези хора те отнасят, изтръгват те от твоя народ, от твоята нация, за да те пожертват и да те направят на парчета, на трески. Изработват от теб чекмеджета и шкафчета за да се чувстват добре западните мъже и жени, а също така и много от нашите братя, които са загубили навиците си на индиански деца, навиците на земята, където са били родени и откърмени. И днес, също както вчера аз викам и плача заедно с моя брат от племето Раони, заедно с всички онези, които са живели под твоята сянка, който са черпили от водата, която ти си съхранявал, винаги за сушавите времена и години, и си ни я давал малко по малко, за да имаме с какво да сеем нашите лочес / loches / и нашия грах, пшеницата и картофите, и сладките картофи.
Аз наистина си спомням твоята внушителна осанка и здравината ти, когато по моя път можех да се подслоня и под сянката ти да си почина. Ти ме закриляше в детството ми и в младостта ми, и аз те уважавах като брат, какъвто ти си бил винаги за нас – червенокожите деца на майката земя. И особено за онези от нас, които някога са били лидери за подражание на индианските народи, на онези народи, които са загиват под игото на бледоликите, - онези фалшиви „богоизбрани“, които един мрачен ден в миналото, стъпиха на нашите земи.
Обикалям, онова, което преди се наричаше „обетованата индианска земя“, където живееха очилатата мечка, планинския тапир, скалният петел... Как да не си спомниш, начина, по който малките очилати мечета те гледаха с нежния си поглед и тяхното ръмжене ти казваше, че си странник, но след като веднъж те опознаеха, вече бяха спокойни и техните муцунки те караха да осъзнаеш, че те също са наши братя... Как да не забележиш и да не се насладиш на ярките цветове на скалния петел, който със звуците на човката си, ни казваше, че водата е прясна, че свеж и чист е бризът, че с ръцете си можеш да раздвижиш чувствата на всички червенокожи мъже и на всички антис / antis /.



Белите хора ни казват, че го правят за да донесат по-добро развитие на нашите народи. Наистина твърде много говорят за развитие, но под развитие те разбират: убиване, на цялата тази природа около нас, с която ние винаги сме живели в мир и взаимопомощ: с дървета, нашите по-малки братя, също с очилатата мечка, с тапира, или със скалния петел или със самата майка Земя – Пачамама, с водата, която е основния ни източник на храна и респективно на живота ни, а също дървото, като наш баща винаги се е грижило за нас и ние винаги сме го уважавали, никога не сме се опитали да му навредим, ами сме очаквали чрез неговата естествена доброта и развитие то да ни дари с частица от себе си – листи, плодове, клони, за да ги използваме за готвене и заедно с него да затворим кръговрата на живота.



Белите хора ни говорят за развитие, но ние живеем по-зле, отколкото преди, наистина и много по-различно от преди, тъй като преди не умирахме от глад, нито пък се е налагало да търсим вода. Сега ние нямаме вода, а там където я има, тя е замърсена с отпадъци от миннодобивната и миннопреработвателната промишленост, но в същото време ни убеждават, че са ни донесли „много развитие“, но това, което ние виждаме са само рани по тялото на нашата Майка – Земята -Пачамама, която вика и плаче в утробата си и оплаква нас – чадата си умиращи от глад.
Откъсват ни от майка ни и ни отвеждат на далечни места, където нашите кости ги смразява студът, където няма жива природа, или каквото има са само камъни и пясък, които не могат да произведат нищо за ядене, колкото и да ги поливаме с нашите пот и сълзи . Продължаваме да съществуваме в тези населени места – йактас / llactas /, където местните жители ни презират поради цвета на кожата ни и поради дрехите, които носим.
Точно както племето Кайапо, водим битка в продължение на години срещу дърводобивните компании в Койпа, които унищожаваха горите Намбайе / Namballe / и Табаконас / Tabaconas /, и белите ни поставиха зад решетките за да бъдем самотни и изолирани, за да ни дадат урок: да уважаваме „белите“ и „прогресът, който те ни носят“. След това дойдоха на тълпи бели военни мъже и изкорениха нашето свещено растение Коката, защото те самите бяха извратили нейната употреба, и ни забраниха дъвченето на свещения за нас лист, а след това дойдоха и други бели мъже на тълпи и направиха от онова свещено за нас растение – извор на контрабанда и корупция.
А не забравяйте, че след усилен труд по почистването на канавки и потоци, и за да се избегнат сривовете в дъждовния сезон, ние работехме задружно този тежък физически труд и за почивка, под сянката на нашите братя дървета, дъвчехме пресни листи от кока, за да възстановим силите си и да бъдем трудоспособни през останалата част от деня.



Днес идвам тук – не като човек с власт, защото не съм такъв, аз идвам смирено да помоля да не ни убивате, оставете ни да живеем, ние не искаме вашето „развитие“, което убива, ние искаме да продължават да живеят нашите братя, да продължим да живеем с благословената природа, която ни заобикаля, с цветята чиито аромат долавяме ежедневно, искаме да продължим да слушаме звука на птиците сред дърветата – нашите по-големи братя, ние искаме да продължим да живеем в нашите родни земи, сред майка ни – природата, която ни дарява живот. Не желаем глобализацията, нито вашите обичаи.
Ние сме щастливи, там където вие искате да стъпчете нашия дом. Ние не искаме измамата на дипломи и титли, нито да слушаме лъжите, че банките, ни носят прогрес, защото ние даваме без да се стремим да получим в замяна, подаряваме без да изискваме услуга за услуга, а още по-малко лихва. Ние искаме да продължим да живеем без вашия прогрес, който убива тялото и душата на червенокожите мъже, който прави жените ни алчни и лъжливи, а нашите деца и младите хора на нашите нации, ги превръща в чудовища, връщащи се да унищожат нашето щастие.
Не правете повече прогрес, който убива планетата ни !! Ние искаме да продължим да живеем тук, защото нямаме къде да отидем, тук сме се родили, тук са родени нашите предци и тук живеят нашите старейшини, и ние искаме да живеем тук, но един по-добър живот, който на родния ни език обобщено се нарича Сумак Каусай.




Хуан Естебан Юпанки Вильялобос
Тупак Исак II
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com
Juan Esteban Yupanqui Villalobos
Túpac Isaac II
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com



PD
"El mundo debe saber lo que está ocurriendo aquí,
debe comprender que destruir las selvas
y a los pueblos indígenas
destruye el mundo entero." Líderes indígenas kayapó


El Jefe raoni llorando cuando se enteró que el presidente de brasil aprobó el proyecto hidroeléctrico belo monte en las tierras indígenas del río Xingu.

Belo Monte será más grande que el canal de panamá (será la tercera represa más grande del mundo), inundando cerca de un millón de acres de bosque y tierras indígenas.

40,000 indígenas y locales serán forzados a salir de sus tierras, y se provocará la destrucción y la matanza de millones de especies de plantas y animales.... en nombre del "progreso".
¿Cómo seguimos cometiendo los mismos errores? Lo que está sucediendo hoy nos recuerda la época de la "conquista" hace más de 500 años...

Прости меня, Господь! Красивая молитва - Путь мудрости

Busqueda personalizada

Búsqueda personalizada