Поиск в этом блоге:

Велики и чудны дела Твои

domingo, 30 de octubre de 2011

Отиваш ли си от този свят, дръвче, братко мой ?

Отиваш ли си от този свят, дръвче, братко мой ?
Queja a Sra Dilma Rusev por el proyecto hidroeléctrico Belo Monte



Отиваш ли си от този свят, дръвче, братко мой ?
превод на български език
traduccion al bulgaro

Да, ти си отиваш, но не защото умираш от старост, отиваш си от този свят, защото много мъже, които имат различен цвят на кожата от нашата, различни очи от нашите, и чиито сърца не са като сърцето на татко Ной, нито на татко Херардо, тези хора те отнасят, изтръгват те от твоя народ, от твоята нация, за да те пожертват и да те направят на парчета, на трески. Изработват от теб чекмеджета и шкафчета за да се чувстват добре западните мъже и жени, а също така и много от нашите братя, които са загубили навиците си на индиански деца, навиците на земята, където са били родени и откърмени. И днес, също както вчера аз викам и плача заедно с моя брат от племето Раони, заедно с всички онези, които са живели под твоята сянка, който са черпили от водата, която ти си съхранявал, винаги за сушавите времена и години, и си ни я давал малко по малко, за да имаме с какво да сеем нашите лочес / loches / и нашия грах, пшеницата и картофите, и сладките картофи.
Аз наистина си спомням твоята внушителна осанка и здравината ти, когато по моя път можех да се подслоня и под сянката ти да си почина. Ти ме закриляше в детството ми и в младостта ми, и аз те уважавах като брат, какъвто ти си бил винаги за нас – червенокожите деца на майката земя. И особено за онези от нас, които някога са били лидери за подражание на индианските народи, на онези народи, които са загиват под игото на бледоликите, - онези фалшиви „богоизбрани“, които един мрачен ден в миналото, стъпиха на нашите земи.
Обикалям, онова, което преди се наричаше „обетованата индианска земя“, където живееха очилатата мечка, планинския тапир, скалният петел... Как да не си спомниш, начина, по който малките очилати мечета те гледаха с нежния си поглед и тяхното ръмжене ти казваше, че си странник, но след като веднъж те опознаеха, вече бяха спокойни и техните муцунки те караха да осъзнаеш, че те също са наши братя... Как да не забележиш и да не се насладиш на ярките цветове на скалния петел, който със звуците на човката си, ни казваше, че водата е прясна, че свеж и чист е бризът, че с ръцете си можеш да раздвижиш чувствата на всички червенокожи мъже и на всички антис / antis /.



Белите хора ни казват, че го правят за да донесат по-добро развитие на нашите народи. Наистина твърде много говорят за развитие, но под развитие те разбират: убиване, на цялата тази природа около нас, с която ние винаги сме живели в мир и взаимопомощ: с дървета, нашите по-малки братя, също с очилатата мечка, с тапира, или със скалния петел или със самата майка Земя – Пачамама, с водата, която е основния ни източник на храна и респективно на живота ни, а също дървото, като наш баща винаги се е грижило за нас и ние винаги сме го уважавали, никога не сме се опитали да му навредим, ами сме очаквали чрез неговата естествена доброта и развитие то да ни дари с частица от себе си – листи, плодове, клони, за да ги използваме за готвене и заедно с него да затворим кръговрата на живота.



Белите хора ни говорят за развитие, но ние живеем по-зле, отколкото преди, наистина и много по-различно от преди, тъй като преди не умирахме от глад, нито пък се е налагало да търсим вода. Сега ние нямаме вода, а там където я има, тя е замърсена с отпадъци от миннодобивната и миннопреработвателната промишленост, но в същото време ни убеждават, че са ни донесли „много развитие“, но това, което ние виждаме са само рани по тялото на нашата Майка – Земята -Пачамама, която вика и плаче в утробата си и оплаква нас – чадата си умиращи от глад.
Откъсват ни от майка ни и ни отвеждат на далечни места, където нашите кости ги смразява студът, където няма жива природа, или каквото има са само камъни и пясък, които не могат да произведат нищо за ядене, колкото и да ги поливаме с нашите пот и сълзи . Продължаваме да съществуваме в тези населени места – йактас / llactas /, където местните жители ни презират поради цвета на кожата ни и поради дрехите, които носим.
Точно както племето Кайапо, водим битка в продължение на години срещу дърводобивните компании в Койпа, които унищожаваха горите Намбайе / Namballe / и Табаконас / Tabaconas /, и белите ни поставиха зад решетките за да бъдем самотни и изолирани, за да ни дадат урок: да уважаваме „белите“ и „прогресът, който те ни носят“. След това дойдоха на тълпи бели военни мъже и изкорениха нашето свещено растение Коката, защото те самите бяха извратили нейната употреба, и ни забраниха дъвченето на свещения за нас лист, а след това дойдоха и други бели мъже на тълпи и направиха от онова свещено за нас растение – извор на контрабанда и корупция.
А не забравяйте, че след усилен труд по почистването на канавки и потоци, и за да се избегнат сривовете в дъждовния сезон, ние работехме задружно този тежък физически труд и за почивка, под сянката на нашите братя дървета, дъвчехме пресни листи от кока, за да възстановим силите си и да бъдем трудоспособни през останалата част от деня.



Днес идвам тук – не като човек с власт, защото не съм такъв, аз идвам смирено да помоля да не ни убивате, оставете ни да живеем, ние не искаме вашето „развитие“, което убива, ние искаме да продължават да живеят нашите братя, да продължим да живеем с благословената природа, която ни заобикаля, с цветята чиито аромат долавяме ежедневно, искаме да продължим да слушаме звука на птиците сред дърветата – нашите по-големи братя, ние искаме да продължим да живеем в нашите родни земи, сред майка ни – природата, която ни дарява живот. Не желаем глобализацията, нито вашите обичаи.
Ние сме щастливи, там където вие искате да стъпчете нашия дом. Ние не искаме измамата на дипломи и титли, нито да слушаме лъжите, че банките, ни носят прогрес, защото ние даваме без да се стремим да получим в замяна, подаряваме без да изискваме услуга за услуга, а още по-малко лихва. Ние искаме да продължим да живеем без вашия прогрес, който убива тялото и душата на червенокожите мъже, който прави жените ни алчни и лъжливи, а нашите деца и младите хора на нашите нации, ги превръща в чудовища, връщащи се да унищожат нашето щастие.
Не правете повече прогрес, който убива планетата ни !! Ние искаме да продължим да живеем тук, защото нямаме къде да отидем, тук сме се родили, тук са родени нашите предци и тук живеят нашите старейшини, и ние искаме да живеем тук, но един по-добър живот, който на родния ни език обобщено се нарича Сумак Каусай.




Хуан Естебан Юпанки Вильялобос
Тупак Исак II
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com
Juan Esteban Yupanqui Villalobos
Túpac Isaac II
http://juanestebanyupanqui.blogspot.com



PD
"El mundo debe saber lo que está ocurriendo aquí,
debe comprender que destruir las selvas
y a los pueblos indígenas
destruye el mundo entero." Líderes indígenas kayapó


El Jefe raoni llorando cuando se enteró que el presidente de brasil aprobó el proyecto hidroeléctrico belo monte en las tierras indígenas del río Xingu.

Belo Monte será más grande que el canal de panamá (será la tercera represa más grande del mundo), inundando cerca de un millón de acres de bosque y tierras indígenas.

40,000 indígenas y locales serán forzados a salir de sus tierras, y se provocará la destrucción y la matanza de millones de especies de plantas y animales.... en nombre del "progreso".
¿Cómo seguimos cometiendo los mismos errores? Lo que está sucediendo hoy nos recuerda la época de la "conquista" hace más de 500 años...

martes, 11 de octubre de 2011

Перу в древността и днес - превод на български език



Перу в древността и днес
превод на български език

Статията е посветена на
учениците от девети "В" клас
на Математическата гимназия "Д-р Петър Берон", Варна,
с класен ръководител Калинка Тасева
и специално на Дамян Стоянов,
който поиска тази информация с образователна цел.
Успех в училище!



Перу в древността и днес

Индианските народи от Андите,
/ които преди са формирали Конфедерацията на инките наричана от самите инки: Тауантинсую, /
а в по-ново време позната на нас като: Империята на Инките,
в продължение на 500 години са съхранявали дълбоко в сърцата си много легенди и предания, разказващи за Възраждането на една нова и по-мощна Конфедерация Тауантинсую.



След смъртта на инката Манко Капак, а по-късно и на Тупак Амару II, лидерите на съпротивата на местните народи от Андите продължават традициите си съхранявайки ги в най-голяма тайна с надеждата, че ще се осъществи нов Пачакути, тоест Епоха на Възраждане и Възстановяване.

Тази Епоха на Възраждане и Възстановяване - Пачакути, според вярванията на местното население на Андите ще бъде придружена с голям природен катаклизъм и едновременно с това ще се осъществи движение на Духовно Обновление, което ще позволи знамената на Тауантинсую отново волно да се развеят над всяка една от четирите области наречени Суюс, на които държавата е разделена: Коясую, Антисую, Чинчасую и Контисую.

Има много легенди, които описват епохата на Възраждането или Възстановяване на Тауантинсую:
Някои от тях са тайни, защото в най-дълбока тайна, са били предавани само от родители на деца, и така са достигали до всяко следващо поколение; а други са популярни, широкоразпространени и известни на всички.
Във вторите всеки народ е вложил желанието си за възстановяване на онова общество, където глад не е имало, на онази форма на живот, която независимо от съществуването на много индиански наречия и езици всички наричат с общото име "Добър живот".
В онзи обществен строй както вече казахме не е имало глад, не е имало бедни, нито богати, а неморалните действия са били жестоко наказвани дори понякога със смърт, независимо дали престъпникът е бил високопоставено държавно лице или обикновен гражданин. Единствено и само "Кралската двойка" тоест Сапа Апу Инка и неговата съпруга Ла Коя са могли да опрощават присъдите за извършено престъпление, но само при единодушно съгласие между двамата, понеже те са царували и управлявали Конфедерацията заедно и в единодушие.

Много от народите живущи и днес в Андите са запазили древните традиции и обичаи, а също така познават в подробности родословието си и знатността / кралската кръв / на потомците на Императорите на инките, чието семейство е запазило названието си от древни времена Капак Куна / потомците на Манко Капак /.
Хората родени в семейството на Капак Куна са запазили етнически чисто потомството си и само по тази линия се избират най-достойните младежи и девойки за настоящи наследници на този род с древни традиции. Те са съхранили от древността до днес, мирогледа и знанията на Славното Тауантинсую във всяка област на духовния живот, академичния живот и живота на политическото ръководство за възраждането на Конфедерацията на Инките.
Някои местни народи и племена познават надеждата за Възраждане и Възстановяване на Тауантинсую под името Инкари Таки Онкой, чиито знамения са следните:

Избраният за да постави началото тази нова Велика епоха в историята на инките наречена - Пачакути / епоха на Възраждане и Възстановяване,/ би трябвало да се роди в средата на 20 век. И тази "среда" има своя смисъл - това означава, че този човек ще раздели 20 век на две половини, но "половината" не означва точно 50 на брой, освен това сумата на числата трябва да е нечетна. А този нечетен сбор от своя страна трябва да се сборува и да се получи числото 4, което отговаря на броя на четирите области наречени Суюс, които съвпадат с четирите посоки на света, което е архитип на разделението на политическия свят.
Вторият белег за второто идване на Виракоча, който е бил онзи, който е дал началото на първата промяна Пачакути, е че при раждането на бебето сълзите му ще се превърнат в кръв, и ще може да бъде излекувано само с течащите води от извора Пукарина, който извира в долината между върховете Катекил, Шулкауанка и Анауанка.
Третият белег е, че ще има счупване или фрактура на десния крак - което е метафора или преобраз, че Тауантинсую ще бъде в робство повече от 500 години.
Следващият знак е, че той ще носи белега на ноктите на Кондора на лявата си ръка.

Така във всички общности в рода на потомците на императорите на инките са се приготвяли акушерките за да са достойни да помогнат при раждането на Новият Потомък чрез когото ще започне Великата Промяна.

Но да започне Великата Промяна ключът е Цветето, което расте там където водата е като камък, нейната любов ще обедини двата враждуващи свята на бледоликите и на червенокожите, светът на индианците от Андите и както жената на първия Пачакути Юпанки, дойде от острови на хиляди мили на Запад в морето. Така бъдещата съпруга Коя ще дойде от много по-далечни земи от Антисую, което е в посока към Изгрева на Слънцето, от брега на едно Черно море, където през зимата водата става камък.




Бъдещите лидери на народите от Андите са били избирани измежду младите хора които са най- способни както физически, така и притежаващи добре развити интелектуални способности, много търпение като основно качество и да обичат природата и хората - независимо от пола и етноса им.

Той тръгва на светско училище, едва на 8-годишна възраст, а до тази възраст се обучава и образова от родителите на майка си и баща си и от своите родители.
За да се запази чистотата на кръвта потомците на императорите на инките винаги са се женели в семейния кръг и единствено и само Самият Сапа Апу Инка, който ще даде началото на промяната е имал правото и призванието да се ожени за жена, която ще дойде от далеч, от там където слънцето изгрява като това е белег и преобраз за съюза между тези два толкова различни свята и сигналът, по който ще я разпознае, е че ще я срещне в месеца на Инти Райми - тоест месеца на лятното слънцестоене.

През 70-те и 80-те години в Перу възникнали въоръжени групировки, които се противопоставили на държавното управление, което традиционно е в ръцете на малка група хора - потомци на белите европейски заселници било те испански или от друга националност, или пък метиси, които считат себе си за бели поради факта, че в живота си се водят от светогледа и интересите на белия елит, който продължава да управлява онова, което е останало от Тауантинсую днес.
Много млади хора видели в тези въоръжени групи, изпълнение на обещанието, дадено в легендите за Инкари и Таки Онкой, но в действителност, философията на тези групировки и действията им не съответстват на философията, нито на мирогледа за света на индианците от Андите.



Индианското разбиране за "Добрият Живот" се свежда до прилагането на РАВНОВЕСИЕ в личния живот и на следните четири правила:
РАВНОВЕСИЕ между обществото и индивида.
РАВНОВЕСИЕ между човека и природата.
РАВНОВЕСИЕ между елита и онези, които са извън него.
РАВНОВЕСИЕ между продуктивност и възпроизводство.

Хуан Естебан Юпанки Вильялобос
Тупак Исак II
Уаманпука
Пукаруна

PS Оригиналът на текста е на испански, можете да го прочетете на страницата в следния сайт:

http://juanestebanyupanqui.blogspot.com/2011/10/peru-en-la-antiguedad-y-hoy.html

Прихожу к Тебе я - Путь мудрости

Busqueda personalizada

Búsqueda personalizada